КОМПЛИМЀНТАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Рядко. Неодобр. Мъж, който обича да прави комплименти, да ласкае. — Благодаря ви за хубавия комплимент. Боже мой, комплимент възкликнах аз с престорена театралност, не съм от породата на комплиментаджиите. Ние сме възпитани да говорим само истината. Н. Драганов, ТМС, 32.


Източник: Речник на българския език (онлайн)