КОМПЛИЦЍРАН, -а, -о, мн. -и. Книж. Прич. мин. страд. от комплицирам и от комплицирам се като прил. Който се характеризира с трудности, усложнения; сложен. Ще изтъкнем и някои по-комплицирани въпроси около безсмъртието и ще видим, .. кое мнение би могло да бъде най приемливо. Р, 1927, бр. 248-249, 3. Животът течеше все тъй мътен, комплициран, безпощаден и караше нашите опиянени юношески глави да изтрезняват. К. Константинов, ППГ, 120. — Според мене, събитията са много комплицирани, близкото бъдеще — неясно... Н. Каралиева, РП, 62. Комплицирано положение.