КОМПЛО̀ТЧЕ, мн. -та, ср. Ирон. Умал. от комплот. Не закъсня да се открие заговорът за убиване на княза и г. Стамболова от Светослав Миларов и компания, и други още дребни-едри комплотчета, които благодарение на будната бдителност на полицията не успяваха. Правдоборски, НБО, 14.


Източник: Речник на българския език (онлайн)