КОМПОЗИЦИО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който се отнася до композицията, структурата на произведения на изкуството или науката. Очеркът изисква .. художествено и композиционно майсторство: умение правилно да се разположи избраният жизнен материал. С, 1952, кн. 3, 188. В дъното [на изложбената зала] е Рембранд — „Стара жена мери злато“ Толкова съвършено е композиционното равновесие в тая еднофигурна композиция, че зрителят може само да мълчи, задъхан, възхитен, възвисен... ЛФ, 1958, бр. 38, 3. Това произведение [„Бай Ганьо“] на Алеко Константинов е твърде интересно в композиционно отношение. Съществуват два основни момента — когато героят действува в чужда среда и когато се връща у нас. Лит. XI кл, 16. Филмът няма композиционен център, а е построен от градирани, но твърде равностойни по драматургически пълнеж епизоди. РД, 1960, бр. 156, 2. Композиционно единство. Композиционен похват. Композиционен елемент.
2. Който се отнася до музикална композиция, до композиране на музикално произведение; композиторски. По онова време, началото на нашия век, композиционното и изпълнителско изкуство в България било в своите пелени. Ст. Грудев, ББ, 16. Освен в учителствуването, композиционните опити, ръководството на черковни и училищни хорове Добри Христов насочил вниманието си и в събиране на български народни песни. Ст. Грудев, ББ, 22. Голям бе интересът, с който софийската музикална публика посрещна композиционния концерт на известния наш компонист Панчо Владигеров, БНТ, 1 юни 1941, бр. 213-214, 4.