КОМПРО̀МИС м. Книж. 1. Съгласие, споразумение, постигнато по пътя на взаимни отстъпки. Между централната власт и Пазвантоглу примиримостта била изключена — така и докрай те не намерили приемлив за двете страни компромис. В. Мутафчиева, КB, 256. Мирът е сключен, реакцията разгромена, периодът на големи компромиси с буржоазията и малки реформи свършен. Ем. Манов, ДСР, 455. „Ти прекалено твърдо и остро се отнасяш с хората, не умееш да правиш с тях компромиси и да изчакваш.“ П. Вежинов, ВР, 212. Дядо Григор станал предател. Вижда са работата, че между него и Вали паша е имало някакъв си компромис, защото на Червена вода не биле изпратени заптии. З. Стоянов, ЗБВ I, 238.
2. Постъпка, извършена в разрез с разбиранията, позициите, съвестта на някого. Той предпочете пълното материално разорение пред един компромис с разбиранията си, които фанатично поддържаше. СбЦГМГ, 152. Да! Той можеше да го заяви високо пред цял свят, че му е чисто челото, че не е извършил през живота си компромис със своята съвест, макар хората да не му отдаваха заслуженото, особено жена му. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 424. В едно писмо Галилей съобщава, че е съгласен на всякакви компромиси, само съчинението му да бъде публикувано. М. Калинков, ГГ, 76-77.
— Нем. Kompromiß или фр. compromis.