КОМПРО̀МИСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Книж. Който е постигнат чрез компромис. Както обикновено, благоверните съпрузи намериха една компромисна формула: Петърчо да свърши в София и да специализира в Европа. Г. Караславов, Избр. съч. II, 275. Компромисен мир. Компромисна политика. Компромисна позиция. Компромисна постъпка. Компромисно решение.


Източник: Речник на българския език (онлайн)