КОМСОМО̀ЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до комсомол и до комсомолец. „Внимание, внимание! — запращяха пак високоговорителите. — Довечера комсомолското дружество урежда вечер па първенците полевъди...“ Ив. Венков, ХКН, 86. В скоро време [Козарев] успя да събере будните младежи от селото и създаде комсомолска организация, на която стана ръководител. М. Марчевски, ГБ, 25. Дързостта и характерът му от комсомолските години в гимназията се бяха стопили. Д. Димов, Т, 320. Весела комсомолска песен се разнася. Комсомолска бригада. Комсомолски ръководител. Комсомолско събрание.
КОМСОМО̀ЛСКИ. Нареч. от прил. комсомолски. Обикн. в съчет.: По комсомолски. Като комсомолец. Младежът постъпи по комсомолски.