КОМУ̀НА ж. 1. В буржоазнокапиталистическото общество — община, общинска управа, в която чрез изборна борба мнозинство получават комунистите. Комунистическото влияние в града и околията бе много голямо. Градът и 6 селски общини бяха комуни. РД, 1950, бр. 127, 2. Кузман разправяше за победата на комуната в същия тоя град. .. Тогава работниците управлявали града. Създали обществени кухни. П. Спасов, ХлХ, 268. Софийска комуна. Самоковска комуна.
2. Колектив, който води съвместен живот с общност на имот, труд и общо ползуване на блага. Той си спомни най-светлите дни в живота си, когато няколко приятели решиха да живеят в комуна. Събраха парите си в обща каса и всеки получаваше храна, облекло, книги поравно. Е. Йончева, ЗГ, 100. — Бръчков, кураж, мое и твое тука няма... Комуна!... Ив. Вазов, Съч. XVIII, 23. Финансите започнаха да се топят. .. Предложих да образуваме комуна. А. Гуляшки, Л, 457.
3. Колективно селско стопанство с общност на труда, средствата за производство и потреблението. Населението се биело всеотдайно — тук то участвувало масово, като се обединило и в „странджанска комуна“ за общо жънене, общи хамбари. Хр. Бръзицов, НЦ, 259.
4. Индив. Комунист. Селяните се прибраха в кръчмата и този, който бе разговарял с Бабаенев, рече на другите: — Онзи с брадата е комуна, и друг път съм го виждал... Ем. Станев, ИК III, 148. — Я се махай, да не вържа и тебе. Кой те знае каква си комуна и дали вчера не си бил с него — каза Андон и ловко стегна възела на въжето. Ем. Станев, ИК III, 224.
5. Истор. Най-малката административно-териториална единица, община, в някои западноевропейски страни (Италия, Франция, Белгия и др.).
6. Истор. Средновековен град в Западна Европа, който се е освободил се от властта на сеньора феодал и се управлява като независима община. Италианските градове комуни Венеция, Генуа и Флоренция достигат голяма икономическа мощ и се превръщат в градове държави.
7. Остар. Общество. Тигурете .. живеят заедно и съставляват големи комуни (общества). Знан., 1875, бр. 19, 294.
◊ Парижка комуна. Истор. Революционно правителство на въстаналите работнически маси в Париж през 1871 г. А нейде далече се отронваха последните топовни гърмежи — последните въздишки на повалената Парижка комуна. Хр. Смирненски, Съч. ГО, 201. Ведно с куршум ги вечността целуна — / борците от парижката комуна... Ем. Попдимитров, СР, 121.
— От лат. communis ‘общ’ през фр. commune и рус. коммуна. — В-к Свобода, 15. IV. 1872.