КОМУНА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Истор. Участник в Парижката комуна през 1871 г. Парижката комуна допусна редица грешки, .. Така например комунарите оставиха правителството свободно да оттегли своите войски извън Париж. Ист. IX и X кл, 10. През време на Парижката комуна Юго проявява съчувствие към комунарите. Н. Лилиев, Съч. III, 165. Той [Хр. Ботев] заедно с парижките комунари заглушава ни с тоя страховит вик: „хляб или свинец!“ Ив. Вазов, Съч. XIII, 81. Не беше чел [Матей Преображенски] ни Русо, ни Маркса, но би му позавидели и френските комунари, и руските нихилисти. З. Стоянов, ЗБВ I, 108.
2. Комунист, участник в провъзгласяването на градските и селските общински комуни у нас след Първата световна война. Отдолу под нас аленеят рубашките на самоковски комунари. Хр. Смирненски, Съч. III, 150. Стоил ще го покани да посети техния лагер, в който растат и крепнат внуците на комунарите. Цв. Ангелов, ЧД, 243-244. // Общински съветник — член на комуна. През 1914 година дъскотските орачи издигат червеното знаме над общината. Комунарите общински съветници, щом влезли в кметския кабинет, най-напред смъкнали портрета на стария кобург Фердинанда и поставили на мястото му портрета на Карл Маркс. А. Каралийчев, НЗ, 219.
— От фр. communard през рус. коммунар.