КОМУНЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Според идеите на Маркс, Енгелс, Ленин — обществено-икономическа формация, която се изгражда на основата на обществената собственост върху средствата за производство и преминава през две фази на развитие.
2. Система от научно-философски и политически възгледи за тази формация. // Разш. Комунистически идеи, идеология. Двамата социалдемократи и безпартийните също мълчеха, .., защото се боеха да не бъдат обвинени в комунизъм. Д. Димов, Т, 261. — В името на закона, арестуван си! Селяните се разшаваха. — Ако е за комунизъм, арестувайте всички! — чу се тънък, ироничен глас. Г. Караславов, СИ, 287-288.
◊ Военен комунизъм. Истор. В бившия СССР— икономическа политика на съветската власт в годините на гражданската война (до 1921 г.), която се изразява във въвеждането на редица временни мерки за осигуряване отбраната на страната и нуждите на трудещите се. Първобитен комунизъм. Истор. Докласов обществен строй, при който средствата за производство и продуктите на производството са общи.
— От фр. communisme прeз рус. коммунизм. — Друга (остар.) форма: комунѝзм.