КОМУНЯ̀ГА, -та, мн. -и, м. и ж. Разг. Презр. Комунист, комунистка. „Влез — каза му часовоят — да се нагледаш как капитан Бозов прави от комунягите кайма и не напускай, докато не се върна.“ К. Георгиев, ВНП, 68. — Снощи, знаеш, донесоха в училището един дружбаш, бивш стражар. Преди пердашил комуняги и блокари, пък сега станал метежник, говедото. Ем. Станев, ИК III и IV, 493. — Смятам, че трябва незабавно да бъдат арестувани най-дейните комунисти. .. — А за селата? — .. Тези от Проходец .. и от Лясково, Царово, .. така ли ще ги оставим? Какви комуняги има там! Г. Караславов, ОХ IV, 216-217. — Ти си добро момиче, но те подмамили комунягите... Защо не отиде днес на работа в складовете, кой те спря? ВН, 1959, бр. 2509, 2.