КОМУТА̀ЦИЯ ж. 1. Електр. Изменение на връзките в електрически вериги (включване, изключване и превключване на отделните им части), извършвано с помощта на специална апаратура.

2. В съобщителната техника — система от електрически свързвания на кабели, апарати и прибори, която се осъществява в телефонните станции и радиостанции.

3. Прен. Разш. Промяна, смяна на едно нещо с друго.

— От лат. commutatio, -onis ‘промяна’ през нем. Kоmmutation и рус. коммутация.


Източник: Речник на българския език (онлайн)