КОМФО̀РТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който се отличава с комфорт. Той и жена му, настанени в комфортния апартамент с телевизор и чехли до леглата, примират от удоволствие. Тонич, Ст, 1968, бр. 1183, 3. В разкошно осветения комфортен салон вечеряха господата. Стр. Кринчев, СбЗР, 392. Комфортна обстановка. Комфортен хотел. Комфортен кабинет.

2. За живот, съществуване и под. — който е много приятен, удобен, богат, без затруднения. Под заплахата на силата, .., пред данъчните бюра се наредиха десетки от тези, които бяха водили комфортен и разгулен живот за сметка нещастието на милиони. М. Миланов, ТМП, 64. Понякога при удобен случай аз се изкъпвах в специалната баня. .. Тогава у мене изникваше пълна илюзия, че аз имам до немай-къде комфортно съществуване. Стр. Кринчев, СбЗР, 355. Тук [в Костенец] обаче, макар и хубава природа, много липсва за един комфортен живот, какъвто човек има в София. Ив. Вазов, ПЕМ, 109. Комфортно пътуване.


Източник: Речник на българския език (онлайн)