КОМШЍЙКА ж. Простонар. Съседка. В еснафските градове оградите доскоро бяха пробити с малки вратички („комшулуци“), ..; през тях комшийките си оказваха всяка помощ. Ив. Хаджийски, БДНН I, 33. Нящо беда ли сполети тая или оная комшийка, кахър ли тежък налегне друга някоя — към стрина Венковща се ще се обърнат, от нея щат съвет да подирят. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 165. Георги ще преоре, ще засее. По копан все ще ви дойдат на зареда комшийки и роднини. В. Геновска, СГ, 218. Не ме е кахър, мър мила мамо, / дem се оглави любовницата, / но ми е кахър, мър мила мале, / че ще ми стане близна комшийка. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 292. Оставил попа попадийката и уловил са за комшийката. Π. Ρ. Славейков, БП II, 13.
— Друга (диал.) форма: комшѝкя.