КОМШЍЙЧЕ, мн. -та, ср. Простонар. Умал. от комшия; съседче. Туй ли е неговото палаво комшийче, дето заедно се катереха по овошките. Л. Александрова, ИЕЩ, 131. Най ми е драго, майно ле, / комшийче либе да либа: / излеза, вляза, виждам го, / във къща си сяда, чуя го. Нар. пес., СбВСтТ, 324. Малко йе мома ходила, / млого йергени любила, / а най йе млого любила / този ми Кольо комшийче, / комшийче още терзийче. Нар. пес., СбНУ XLVI, 200. Не налиби ли се, Яко, моми македонки, / мама да те жене, Яко, за нашто комшийче? Нар. пес., СбНУ XLVI, 30. — Аз вечерях, мила мамо, / но сърце не ляга, / като гледам, мила мамо, / нашето комшийче. Нар. пес., СбНУ XLVI, 174.