КОМШЍЯ, -ѝята, зват. ко̀мшу и ко̀мшо, мн. -ѝи, м. Простонар. Съсед. Боб пред гости не върви. Пък и времето беше такова — сигурно минаваше среднощ и не идеше да чукаш по комшиите за хляб и за други работи. Т. Монов, СН, 72. — Данко бе, нашият комшия страшно ми се пери, учен бил, честен бил и нам какви дивотии. Ал. Константинов, БГ, 140. — Сядай — каза Василев, суетейки се гостоприемно из стаята. — Чакай да видя за жената, трябва да е по комшиите. Кр. Велков, СБ, 26. — Ха, за много години, комшо! — викаше Точето и се смееше с глас. Г. Караславов, Избр. съч. II, 431. — Не бива така, бе комшу... Все в моята нива хвърляш камъните. Направи си труд, крачни две крачки и ги изсипи на купчината. Кр. Григоров, ОНУ, 154. — На които къщята са едни до други и наблизо, казуват ся ближни, соседи (комшии). П. Р. Славейков, ПЧ, 34. Аго ле, господарю ле, / ще ти са, аго, помола / Стоян комшия да викаш. / Лъга ма до три години, / сега са с друга годява. Нар. пес., СбНУ XLVI, 59. Карай се с ключа си, да не се караш с комшии си. Погов. Като те почитат комшиите ти, почита те и целият свят. Погов. Не купувай къща, а комшии. Погов.
◊ Щом мечката заиграе у комшията, ще заиграе и у нас. Диал. Казва се, когато нещо, обикн. лошо, се е случило някъде наблизо, че ще дойде, ще се появи и тук, при нас Когато новините за положението в Румъния свършиха, хората в кръчмата се спогледнаха. — Значи, потропаха и на нашата порта — обади се някой и смигна многозначително... — Щом мечката заиграе у комшията, ще заиграе и у нас. Г. Караславов, Избр. съч. V, 206-207.
— От тур. komşu.