КОМШУЛУ̀ВАМ, -аш, несв., непрех. Простонар. Правя, имам, поддържам комшулук, съседство с някого. — С Габю, кажи го, петдесет години комшулуваме. Не знам дали помниш, той по-късно направи къщата тука. М. Яворски, ХСП, 281. Тя мереше жените от махалата по сръчността, по чистотата и подредбата им в къщи, на всички намираше по някакъв кусур, присмиваше им се и не можеше да се сближи с тях и да комшулува. И. Петров, НЛ, 72.