КОМШУЛУ̀ЧЕ, мн. -та, ср. Простонар. Умал. от комшулук (в 1 знач.); малка вратичка между съседски дворове. От двора на дядо Мартин водеше малко комшулуче до градината на съседите. П. Спасов, ХлХ, 261. — Вие ще преминете през кухнята, после в килерчето — задната му стена е дъсчена и може да се отмести лесно. И оттам има комшулуче. П. Спасов, ХлХ, 266. — Не се бойте, дръзновено! — храбрееше се Иванчо Йотата, — бабо Иванице, вашето комшулуче? И когато Марко изпращаше доктора из вратнята, Иванчо бягаше из комшулука. Ив. Вазов, Съч. XXII, 35.
— Друга (диал.) форма: комшюлу̀че.