КОМШУЛУ̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Простонар. Съседски. — Хе, не ща нито комшии да ми идват, нито комшулуци да зяпат в двора ми. Той затвори комшулучната врата и почна да кове. Д. Немиров, Б, 142.
