КОН, ко̀нят, ко̀ня, мн. конѐ и (диал.) ко̀ни, конѝ, ко̀ньове, коньо̀ве, след числ. ко̀ня, м. 1. Едро нечифтокопитно домашно животно, което се язди и впряга, а в някои страни се отглежда за мляко и месо. Equus caballus. В Никопол Левски пристигал откъм Плевен, .. Идвал обикновено на кон, в турско облекло, и се спирал в Хинковия хан. Ст. Станчев, 63. Задава се дядо Давидко, яхнал един алест кон, чийто загладен гръб, опънати хълбоци лъщят на снежния фон. Кр. Григоров, И, 133. Неговият Дорчо, един дръглив кон с пепелив цвят и с бяло на челото, спокойно и бавно влачеше полуразглобената талига. Т. Влайков, Съч. I, 29. Мрак се мръкна; мрак припадна, / лудо-младо не отсяда; / врана коня разиграва — / дълга пътя заминава. Ц. Церковски, Съч. I, 201. Първа люба, млада Секулище! / Немой стой, немой любо, слушай, / скор оседлай моя бърза коня, / да излезам низ поле широко. Христом. КМ II, 40. Сред калето ковачница, / троица братя кони коват, / кони коват, юзди стегат. Нар. пес., СбВСтТ, 753. На харизан кон зъби са не гледат. Послов. Жаден кон мътна вода не гледа. Послов. Удари самара, да се сети коня. Послов. Хубавият кон и под съдран чул се познава. Погов. Кавалерийски кон. Ездитен кон. Впрегатен кон. Породист кон. Арабски кон. Див кон. Дресура на коне. Надбягвания с коне. ● Нар.-поет. Встреде нощи, в полунощи / процвилел ми сив, зелен кон / доле у поле у ливади, / у ливади, у зелени. Нар. пес., СбНУ II, 9.
2. Само мн. Зоол. Семейство нечифтокопитни бозайници, към което се отнасят различни домашни породи на това животно и няколко вида диви породи. Equidae.
3. Разг. Конска сила. В техническата измерителна система единицата за мощност е 1 килограмометър в секунда. Но много често на практика се използува по-голяма единица за мощност, наречена конска сила (к. с.) или накратко кон. Физ. IX кл, 1965, 99. Като вземаше по две-три стъпала наведнъж, Николай бързо се изкачи в таванската стаичка и се зае да довършва парната машина. Ако ме запитат колко коня е? — трепна Николай. — Но нека си питат. П. Проданов, С, 81.
4. Шахматна фигура, горният край на която е изображение на глава на кон. — Тогава той, генерал Ганушев де, имаше тур аванс, а аз му давам с коня шах-шех. М. Грубешлиева, ПП, 243. Всяка отделна шахматна фигура също се означава с число: пионка — с 1, кон — с 2, офицер — с 3. Матем., 1968, кн. 5, 17. Двамата [състезатели] имат по кон и 5 пешки. ВН, 1960, бр. 2671, 3.
5. Спорт. Вид гимнастически уред, който представлява продълговато заоблено тяло на четири крака, поставено на определена височина и обвито с кожа, използвано за прескок. Заниманията по гимнастика трябва да започнат от по-прости упражнения: .. Особено ценни са прескоците на коза, скрин и кон. П. Николов, НС, 182. На игрището, .., той правеше всички упражнения на лоста, на паралелката, най-далеч скачаше пред коня. Б. Несторов, СР, 98. Той упорито обучава юношите и девойките в майсторството на гимнастиката. Правилното отблъсване на ръцете от коня спомага за успешния прескок. РД, 1961, бр. 89, 4. Упражнения на кон.
◊ Кон с гривни. Спорт. 1. Кон (в З знач.), снабден с две полудъги, закрепени на горната, повърхностна част на уреда, за изпълняване на гимнастически упражнения. Състезания на кон с гривни. 2. Спортна дисциплина за гимнастически упражнения с този уред. В първата част на сборника „Упражнения на кон с гривни“ авторът .. ни запознава с историята на тази дисциплина. НС, 1958, бр. 140, 3. Речен (воден) кон. Остар. Книж. Хипопотам; бегемот. Речният кон е едно твърде голямо животно, което ся намира в разни части на Африка. Той живее в реките и затова ся казва речний кон. ИЗ 1874-1881, 1882, 81. В областта Ханам (..), са намерени кости на слонове, на носорози и на водни коне от времето на каменната епоха. ВН, 1960, бр. 2860, 4.
~ Вися (стоя) като кон на (пред) празни ясли (празна ясла). Разг. Дремя (дремизгам, дреждя) като кон на празни ясли (празна ясла). Диал. Ирон. 1. Очаквам, обикн. напразно, да получа нещо за ядене. Да имаше поне по още три-четири залъка, всичко щеше да бъде по-иначе. А тъй, сътрапезниците стоят като коне над празни ясли и меланхолията им, кажи-речи, се превръща в ипохондрия. Св. Минков, РТК, 142. Ще я опечем [телешката глава] зашита в шкембе да са повеселим. Стига сме висяли като коне на празни ясли. Г. Краев, Ст, 1965, бр. 1008, 1. 2. Стоя, без да върша нещо и без да зная какво да правя. Кой знае в кой дворцов кът се е скрил и ни е оставил тук да висим като коне пред празни ясли. Д. Казасов, ВП, 282. — Да ти кажа правичката — намръщи се бай Пондю, — по ми се ходи в канцеларията — там барем седя... А в тая църква — дремя като кон на празна ясла и гледам как бабичките лижат иконите. Г. Караславов, Избр. съч. II, 202— 203. Вол и кон струва (излезе). Диал. Много пари, много скъпо струва. Впрягам / впрегна колата пред конете (коня). Разг. Върша нещо наопаки, не както трябва, не както е редно. Връзвам си / вържа си конете (коня) с някого. Разг. Живея с някого в сговор и разбирателство. — Дошли сме да се жалваме — въздъхна Митьо Ганин. .. — Какво, пак ли не си връзвате конете със съюзниците? — каза Цветков. В. Нешков, Н, 229. Вятър ме вее (носи) на бял кон (бяла кобила). Разг. Ирон. Занимавам се с празни работи; несериозен, лекомислен, завеян съм. Да идеш на божи гроб с дървен кон. Обикн. във 2 и 3 л. Диал. Да умреш. Да се озъбиш като умрял кон на зелена трева. Обикн. във 2 и 3 л. Диал. Да умреш. Да те видя на бял кон; да те видя на дървен кон. Обикн. във 2 и 3 л. Диал. Да умреш. Да (ще) ми духа кон на (зад, по) врата. Обикн. във 2 и 3 л. Разг. Да (ще) вървя пред конна стража, да (ще) ме арестуват. Герган вървеше трудно пред конете, .. — Гергане, Гергане — нареждаше тихо тя, — дотам ли я докара, Гергане, да ти духа кон на врата... В най-работното време да те вземат. .. да те откъснат... К. Калчев, ЖП, 184. Тия думи се бяха разнесли, та беше идвал при Гогоша приставът да го предупреди да си гледа сиромашията, ако не иска кон да му духа по врата. Н. Хайтов, ДР, 124. Дигнал е глава като кон. Диал. Много е буен, невъздържан. Дор<де> се кача на коня. Диал. За мома — докато се омъжа. Досега щях да изпрося кон и вол. Диал. Употребява се, за да се подчертае, че някой се моли дълго време за нещо и все не му го дават. Заспивам / заспя прав като кон. Безкрайно съм уморен, изтощен, поради което не мога повече да бодърствам. — Много и страшно съм уморен. Очите ми се затварят. Прав ще заспя като кон. П. Михайлов, МП, 19. Играе ми коня. Разг. 1. Някъде. Имам власт и свобода, мога да правя каквото поискам. Гръцкият владика и неговите гръко-гагаузи ще ся пръснат от яд, но няма що да сторят, че не им играй веке коня. ДЗ, 1868, бр. 24, 91. Беше му по-хубаво да отива по селата, у бащините си кумци, дето сичко му беше слободно и там, колко да е, още му играеше коня. Ил. Блъсков, ПБ III, 16. 2. Диал. Добре ми върви търговията. Изпуснал съм (изпуснах) коня в реката. Разг. В много лошо положение съм, загазил съм много. Карай коня да върви. Диал. Не си оставяй работата. Като вран кон луд. Диал. Много луд, буен. Едната от биволиците на Гениша Цочкова през първите дни беше луда като вран кон! Ил. Волен, ΜДС, 157. Като кираджийски кон. Разг. 1. В съчет. с тегля (работя, трудя се и др.). Много, покорно и безропотно тегля, работя. — Ба — сърдеше се жената, — ще хукнем като кираджийски коне! Нали трябва да си почиваме на обед? Г. Караславов, Избр. съч. II, 89. 2. По навик, автоматично, без да мисля. Савата, който от синца ни имаше най-дълги мустаки, опънаха го за тях и той тръгна като кираджийски кон. З. Стоянов, ЗБВ III, 175. Като кон на празна торба надявам се; като кон за (на) зоб надявам се. Диал. Ирон. Напразно, без да има защо надявам се. Според задължението Ви ние се чакаме и надяваме са, като кон на празна торба. НБ, 1877, бр. 66, 260. Като кон рабοтя. Разг. Извънредно много работя. Баща му вече е възрастен и пак работи като кон. Като кон с капаци вървя. Разг. Без да гледам, без да забележа, разгледам нещо вървя. Потънал в своите мисли, той вървеше като кон с капаци и никого не виждаше. Като кучета (на) умрял кон, струпваме се (събираме се). Диал. В голямо количество и в надпревара, с голямо настървение струпваме се. — Почнах аз полека-лека търговийката, ама нали ме начоголиха пак, като кучета умрял кон, тия пусти близки и роднини! Нали се зареди вересия след вересия. Чудомир, Избр. пр, 162. Като кьорав кон през турски гробища вървя. Диал. Вървя с голямо затруднение, като непрекъснато се препъвам и залитам ту на една, ту на друга страна. Старият пак се беше напил и вървеше като през турски гробища. Като от кон приказвам. Диал. Бързо, отсечено, заповеднически приказвам. Като спънат кон вървя. Разг. Затруднено, препъвайки се вървя. С тия неудобни обувки вървях като спънат кон. Кираджийски кон. Разг. Човек, който безропотно и покорно върши най-тежката работа, на който непрекъснато се възлага да извършва тежка работа. — Млъкни мари, аз да не съм кираджийски кон да ме товари кой си иска и колкото си иска. Хей търси някой друг. Сл. Трънски, Н, 207. Кога<то> на коня израснат (пораснат) рогове; когато коня пусне рога. Диал. Ирон. Никога. — Каймакаминът няма да отиде при хайдутите — колебливо подзе Махмуд бей. — Бъзлив е, нали? — и Мито Ковано се усмихна с лукавите си очички. — Ще иде, кога на коня израснат рогове! А. Христофоров, А, 347. Кон вихрогон. Нар.-поет. Много буен, силен и бърз като вихър кон. — Ди-и-и, конъо вихрогоньо, шиник зоб в обори тебе чака тази вечер! П. Тодоров, Събр. пр II, 122. Снощи се Павел похвали, / че си има добра коня, / добра коня вихрогоня. Нар. пес., СбНУ III, 25. Кон водя, пеши ходя. Диал. Не се ползвам от това, което имам, обикн. от глупост. Кон да разиграваш в нещо или някъде; с кон да играеш в (по) нещо или някъде. Разг. Обикн. за помещение — много голям, много просторен. — Една къща — кон в нея да разиграваш, апартамент!... Накитено вътре, наредено, подредено, само, дето се вика, ти си артък. Н. Хайтов, ДР, 56. Двете жени си спяха в стаята на старата къща. Тя беше широка, с кон да играеш по нея. Кр. Григоров, ПЧ, 8. Кон нямам, крака махам. Разг. Заловил съм се с някаква работа, без да са налице необходимите условия за осъществяването ѝ. — Някой продумал, друг пошепнал, а вие меч завъртяхте. Дето се рекло, кон нямате, крака махате. — Ти открай време си неверник, Драго. М. Смилова, ДСВ, 59-60. Кон пърди, вятър вей <гората се люлей>; кон пърди, вятър вей, Димка перо люлей. Диал. Грубо. Употребява се за означаване на празни приказки, бръщолевене. — Ти, Хритка, не разбираш булгаристански. Чичо Петър се обиди. „Ти като разбираш, можеш ли ми каза, какво е: “Кон пърди, вятър вей?„ Ст. Чилингиров, ХНН, 14. Кон с капаци. Разг. Ирон. Ограничен човек, който не е в състояние да възприема новото, да се развива. Той отдавна беше престанал да бъде истински учен, живееше със старите теории и идеи и се беше превърнал в кон с капаци. Кон ти бърз. Диал. Възклицание, с което се пожелава добро, успешно пътуване; добър път. Кон шарколия. Нар.-поет. Шарен, пъстър, красив кон. Дивний Крали Марко! ... / Де не си препускал коня шарколия? Ив. Вазов, Съч. I, 191-192. Ако зажалиш нявга за драмска ракия, — / дойди на гости — / с кон шарколия. М. Минева, МП, 6. Крилат (хвъркат, хвърковат) кон. 1. В народните приказки и юнашките песни — фантастичен кон, който може да лети. Останал йе Марко добър юнак, / дека има коня крилатого, / та си лети изпод ясно небо, / та не можем него да си ванем, / да го ванем, да си го погубим. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 41. Фъркато конче, крилато, / ко моиш, конче, ко моиш / за ден в София да идеш, / да идеш, конче, да дойдеш, / похтите ше си разваля, / неxmume да ти посребря. Нар. пес., СбНУ ΧΙΛΉ, 15. 2. Много бърз кон. Селото е пълно с кърсердари, момите не смеят хоро да свият. Задава се юнак на крилат кон, изважда сабя дипленица, подгонва кърсердарите, с един замах ги помита и за почивка спира пред момини порти. К. Петканов, X, 190. На две ясли <си> връзвам коня. Разг. Извличам облаги от две страни. — Твойта е добре... На две ясли връзваш коня. Ганьо прекарва длан през очилата си: — За сиромах човек една партия е малко. Ст. Сивриев, ЗСБ, 247. На кон съм <не съм пеш>. Диал. Много съм добре. Намерил клинец, трябват му още петнайсе и четири петала, та кон. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой наивно си въобразява, че лесно ще получи, ще добие нещо, макар да няма условия за това. Не си оставям коня в реката. Разг. Умея да пазя интересите си, да се защитавам, да пазя това, което имам, което съм придобил. Не търся коня, а петалото. Диал. Не умея да видя важното, значителното, а се занимавам с дреболии. Отиде коня в реката. Разг. Безвъзвратно нещо е свършено, загубено; не може да се поправи, отмени. — Ама Босна, не знаеш докъде може да стигне работата. То не са жени, а бесове. Ако ти можеш да ги повърнеш, добре. Ако ли не — отиде конят в реката. Ст. Чилингиров, ПЖ, 154. Отпущам / отпусна глава като кон над празна ясла. Диал. Без настроение съм; тъжен съм. Глъчките, .., бяха утихнали, дори веселий Стефан, .., бе млъкнал и отпуснал глава като кон над празна ясла. Лил., 1884, кн. 7, 6. Още не е видял коня, крака размахал (замахал). Разг.; Още не видял (не яхнал) коня, замахал нога (нозе). Диал. Употребява се, когато някой, преди да е осъществил нещо, крои планове какво ще прави след това. Падна на коня опашката. Диал. Употребява се, когато някой много горделиво, важно язди кон. Продавам / продам магаре за кон някому. Излъгвам някого, измамвам го. Пущам си коня на кушия, а му събувам петалите. Диал. Правя, върша нещо обратно на това, което е нужно, потребно. — Пуснал си коня на кушия, а му събуваш петалите... Че бива ли така ва, Божиле? Дай му тор! Н. Хайтов, ПЗ, 73. Разигравам си коня. Разг. Правя каквото си искам, върша произволи; своеволнича. — Утре ще видим кой кум, кой сват! — нареждаше той. — Да не мисли, че като е на власт, може да си разиграва коня, .. И от него има по-големи началници. К. Калчев, ЖП, 223. Сбирам клинци да си купя (направя) кон. Диал. Ирон. Старая се с нищожни средства да се сдобия с нещо голямо, полезно. Слязъл от кон<я> и се качил на магаре. Разг. За човек, който се е лишил от нещо ценно и попаднал на по-лошо. Като отиде на новата си служба, той разбра, че е слязъл от кон и се качил на магаре. Става / стане магаре за кон. Разг. Има голяма загуба от нещо, защото не е взето равностойно на това, което е дадено. Ти си на кон. Диал. Употребява се, когато някой е сполучил в нещо, осъществил е свое силно желание. Трай, коньо, за зелена трева (тревица). Разг. Ирон.; Живей, коньо, за зелена трева. Диал. Казва се обикн. в отговор, когато съветват някого да изтърпи някакво лошо положение, като живее с надежда за по-добри дни, а търпението му вече е изчерпано или не вярва, че ще настъпи или преживее по-добро бъдеще. — Все се надявах, все вярвах, че някой ден ще забележат и твоето присъствие в института. Ще вдигнат шум около тебе, а то... Трай, коньо, за зелена трева. В. Нешков, П, 161. Троянски кон. Книж. Източник на хитро скроена измама, която носи нещастие, неуспех, гибел (от историческата легенда за Троянската война, според която по хрумването на Одисеи данайците направили огромен дървен кон и го оставили пред стените на Троя, като се престорили, че напускат страната; троянците вкарали коня в града, а през нощта скритите вътре данайци излезли и отворили градските врати на сънародниците си и по този начин завладели Троя). Във всеки случай съседите почнаха да гледат на Докуша като на троянски кон и да се въздържат от всякакви коментарии пред него. И. Петров, MB, 20. Тъй намерих кон, тъй го възседнах. Диал. Постъпих така, както ми се удаде случай. Търся от мъртъв кон подкови. Диал. Ирон. Върша нещо безсмислено. Яздя на два коня. Разг. Двуличен съм, неискрен съм, тъй като се стремя да извлека облаги от две страни. А Димка нехае към него или се мъчи да седи на два стола. Да тъче на два стана, да язди на два коня. Боньо няма никакви чувства към нея, но я използува. Йото се топи от яд. Ревнува. Кр. Белев, РСК, 68.
КОН предл. Диал. Към. Слушайте, книги, кон вас ся обръщам, / чуйте моят тъжен разказ. Р. Жинзифов, НС, 182. Ако кокошка пропее като петел и е обърната „кон заод сонце“, не е на добро. СбНУ XV, 62.