КОНА̀КОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Конашки. Върху набързо скованата сцена под сянката на Салихбеговия конак стои жена чуждинка и пее. .. После жената се покланя и изчезва зад дъбовата врата на конаковата изба. С. Северняк, ИРЕ, 139.


Източник: Речник на българския език (онлайн)