КОНАКЧЍЙКА ж. Остар. и диал. Жена, в чийто дом отсядат да пренощуват пътници. По-късно някои от бегликчиите и конакчийките са се до такава степен разхайтили, та са станали за срамотия на селото. П. Росен, ВПШ, 152. — Станке ле, конакчийко ле, / .., / има ли конак за мене, / за моите девет хатове, / десетя бяла кобила? Нар. пес., СбНУ XLVI, 259. — „Радо ле, конакчийке ле, / три годин хода с войводи, / в очи не съм те погледнал.“ Нар. пес., СбВСтТ, 115.
— Други форми: к о н а х ч ѝ й к а, к о н а ш ч ѝ й к а.