КОНА̀ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до конак; конаков. Из конашката порта излязоха вкупом няколко заптиета. Ив. Вазов, Съч. XII, 155. Той вадеше сред конашкия двор малките длъжници на царщината и заповядваше да им ударят по двайсет и пет дряновици по краката. Ив. Вазов, Съч. VIII, 70. Невинни българе лежат по терас-ханите, по крепостите, по конашките темници и по азиатските пустини, но за тях никой и не мисли. С, 1872, бр. 39, 305. Иванчо Радки думаше: / не бой са, Радке, не бой са, / те са конашки сихмени. Нар. пес., СбНУ XXVII, 270.