КОНВЀЙЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Техн. Който се отнася до конвейер. Тука въведохме в няколко фабрики конвейерната система. Много се оплакват. Особено жените. Л. Дилов, ПБД, 121. Той [консервеният комбинат] ще бъде съоръжен с автоматизирани машини и инсталации и конвейерни ленти — последна дума на техниката. Стр, 1958, бр. 51, 2. Дейността на човека при конвейерния монтаж се свежда до контрол на работата в целия завод-автомат. Маш. IX кл, 188. Конвейерен метод на работа. Конвейерно производство.
— Друга (разг.) форма: конвѐйрен.