КОНВЕРГЀНЦИЯ ж. 1. Биол. Възникване на сходство в процеса на еволюцията в структурата и функциите на относително далечни по произход организми в резултат на еднакви условия на живот. Противоп. дивергенция. Тази чинка е твърде интересен случай на конвергенция (наподобяване) при птиците и извънредно много прилича на коприварчето. Н. Боев, Г, 96.
2. Езикозн. Възникване на сходни черти в два или повече езика независимо от произхода им, обикн. като резултат от териториална близост, тесни културни връзки и др. Конвергенция се наблюдава в балканските езици.
3. Езикозн. Възникване на сходство между два различни звука (напр. старобългарските гласни ý и е), които могат да се изравнят в един. Противоп. дивергенция.
4. Етногр. Сходство или еднаквост на явления, възникнали независимо едно от друго в културата на различни народи.
5. Метеор. Приближаване на въздушни токови линии. Противоп. дивергенция.
6. Мед. Късогледство, при което линиите на погледа се пресичат, вместо да са паралелни.
◊ Теория за конвергенцията. Иконом. Теория, възникнала през 50-те години на нашия век, според която в епохата на научно-техническата революция и обобществяването на капиталистическото производство се извършва постепенно изглаждане на икономическите, политическите и идеологическите различия между капитализма и социализма, стига се до сходство между тях.
— Лат. convergentia през нем. Konvergenz или англ. convergence и рус. конвергенция.