КОНВЀРТ м. и (рядко) конвѐрта ж. Остар. Книж. Плик за писмо. Много пъти Дакито беше прочел министерското предписание и гледал лъскавия червен печат на конверта. Ив. Вазов, Съч. VII, 3. Тоx отиде до масата, прочете пак писмото, прегъна го на четири, потърси конверт, не намери и сложи писмото на масата. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 96. Писмата си за мене пращай в конверт до господин С. Тошковичя. АНГ I, 423.

— Нем. Konvert или фр. convert през рус. конверт.


Източник: Речник на българския език (онлайн)