КОНВЀРТОР м. Техн. 1. Пещ за добиване на стомана чрез продухване на течен чугун с въздух. Предвижда се строителство на металургични заводи, на нови конвертори, които поглъщат по-малко разходи при строителството, а същевременно са по-производителни от мартеновите пещи. Г. Костов и др., К, 152. Производственият микроклимат при стоманодобива (мартенови пещи, конвертори) се характеризира с инфрачервена радиация и висока температура на въздуха. Т. Бакърджиева и др., ХОП, 72.
2. Уред или машина за превръщане на ток с дадена честота в ток с друга честота или в постоянен ток.
3. Голяма дървена или бакърена каца, в която скорбялата се превръща в гликоза.
— От англ. converter.