КОНВОЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. Придружавам, съпровождам като конвой, охрана, стража някого или нещо; охранявам. Чувам тревожни викове, тропот на ботуши, писък на полицейски свирки. .. Питам стражаря, който ме конвоира, какво се е случило, а той ме изглежда свирепо и изръмжава: „Какво! И на тебе ли ти се иска да офейкаш?“ Мл. Исаев, Н, 187. Юнкерите, които бяха конвоирали княза за Буховския манастир и сетне се върнаха в София, бяха разбрали, че са станали оръдие на едно изменничество. С. Радев, ССБ II, 94. На фронта той спи на открито, копае окопи, конвоира транспорти. Ив. Борисов, НПГ, 18. Навързани с въже през шията, уморено пристъпват четиримата въстаници. Конвоират ги десетина войника с натъкнати ножове на пушките. О. Бояджиев, П, 9. Войсковото отделение, което конвоираше обозите, отвърна с енергична стрелба и застави нападателите да се разбягат. БД, 1909, бр. 13, 3. конвоирам се страд. Големият военен кораб се конвоираше от четири по-малки кораба.
— От фр. convoyer.