КОНВУ̀ЛСИЯ, мн. -ии, ж. Мъчително свиване или трептене на тялото или на негова част; спазма, гърч. Вътрешен плач пристисна гърлото ѝ и тя се загърчи в остри конвулсии. Ст. Чилингиров, РК, 222. — Ето аз дойдох... да те взема, Ноне!... — Не мога да се върна, не мога... — каза тя, като се тресеше от страшни конвулсии. И. Петров, НЛ, 262. На устните му пробягна нещо и като усмивка, и като гримаса, и като конвулсия. Г. Караславов, ОХ IV, 35. На поляната се просна вълчицата, ранена и омаломощена. Тялото ѝ потрепера и се изопна в конвулсии, от устата ѝ потече черна, съсирена кръв. Г. Райчев, В, 9. Нервни конвулсии. Предсмъртни конвулсии. ● Обр. Прилепнал до дъските, аз като че съм частица от самия параход и всяка негова конвулсия преминава по тялото ми на дълбоки треперливи тръпки. Стр. Кринчев, СбЗР, 388. Тя [Рила] прилича на една крепост, издигната до облаците, със своенравно изкроени гранитни бастиони, пирамидовидни и купеновидни кули, замръзнали в ефира подир последните трусове и конвулсии на мирозданието. Ив. Вазов, Съч. XV, 4.
— От нeм. Konvulzion или фр. convulsion прeз рус. конвульсия. — Т. Шишков, Първа храна (прeвод), 1860. — Друга (остар.) форма: конву̀лзия.