КОНГЕНИА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който е сроден, близък по дух, талант, дарба. Явно е, че Раковски съглежда в Гарибалди един конгениален борец, една родствена душа. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 344. Сценическото изпълнение е оплодило в значителна степен драмите на Вазов; конгениалното допълнение, което играта на артистите е дала на неговите поетически образи, е изправило много техни непълноти. Б. Ангелов, ЛС, 284. Трудно е да си представим чуждестранен композитор, който да може добре да проникне в стиховете на Пушкин и да напише върху тях романс, конгениален на текста. К, 1927, бр. 116, 2.
— От лат. con ‘с’ + genius ‘дух’.