КОНГЛОМЕРА̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Спец. Който се отнася до конгломерат; конгломератов. Векове наред дъждовните води са разкъсвали, дълбали и разлагали снагата на твърдата конгломератна скала. ВН, 1961, бр. 2961, 4. Отделни конгломератни късове от по-млада възраст се срещат и в по-високите дялове на Владайската котловина. П. Делирадев, В, 54. До 681 година Европа познава племенните владения и съюзи и конгломератните империи — Римската и Византийската. Аспарух слага началото на България с единен народ и с един цар. С. Северняк, ИРЕ (превод), 351. „Авангардизмът“ е твърде пъстро и конгломератно направление.