КОНГОА̀НЕЦ, мн. -нци, м. 1. Мъж от основното население на Конго (държава в Централна Африка). Не щеш ли по това време се случиха два-три смесени бракове с чужденци и дори .. Гюргя Пискюлска замина с един конгоанец за топлите страни. Ем. Манов, В, 54.

2. Само мн. Мъже и жени от основното население на Конго. Менън Уйлямс идва в Конго не за първи път. И всякога, когато този емисар на държавния департамент пристига в Конго, тревогата се промъква в сърцата на обикновените конгоанци. ВН, 1963, бр. 3674, 1. В резултат на продължителната и мъжествена борба на конгоанския народ белгийските колонизатори бяха принудени да дадат независимост на Конго. Но още не направили и първите крачки в уреждането на своя дом, конгоанците бяха подложени на тежки изпитания. ВН, 1960, бр. 2772, 3.


Източник: Речник на българския език (онлайн)