КОНГРУЀНЦИЯ ж. 1. Мат. В геометрията — съвпадане на две фигури при налагането им една върху друга. Да отбележим в реда на библиографията .., някои области, в които имаме ценни приноси: математическа логика, .., конгруенциите. Вселена 69, IX.

2. Прен. Книж. Съответствие, съвпадение.

— От лат. congruentia през рус. конгруэнция.


Източник: Речник на българския език (онлайн)