КОНДЕНЗА̀ТОР м. 1. Физ. Уред за превръщане на пара и газове в течност чрез охлаждане при определена температура. Някои парни машини са снабдени още и с кондензатор. В него постъпва отработената пара. Тук тя се охлажда със студена вода и се кондензира (втечнява). Физ. VII кл, 73. За кондензиране на парата в кондензаторите на централата през всеки от тях ежечасно преминават от 3500 до 4000 тона охлаждаща вода. К, 1963, кн. 8, 35.
2. Електр. Уред за събиране на електрическа енергия, използван в радиотехниката, електрониката и др. Ветераните — някои от тях все още в Слаботоковия завод, си спомнят първите български радиочасти — съпротивления, кондензатори, високоговорители, първия български радиоприемник. К, 1970, кн. 6, 5. Друг начин за намаляване на искренето е включването на кондензатор. Е. Чичов, В, 15. Кондензатори наричат урядите, с помощта на които може да ся събира доста много електричество на малки повърхнини. И. Гюзелев, РФ, 365. ● Обр. В четирите години, които прекарва в Русия, актрисата съумява да се научи и на изкуството — вулкани от чувство да обръща в огромен кондензатор на воля и знание. Ст. Грудев, АБ, 31.
— Нем. Kondensator. Друга (остар:) форма: конденса̀тор. — Н. Гюзелев, Физика, 1874.