КОНДЕНЗА̀ЦИЯ ж. 1. Физ. Преминаване на пара и газове в течност (по-рядко в твърдо състояние) чрез охлаждане при определена температура; кондензиране. Превръщането на парата в течност при отнемане от нея на топлина се нарича кондензация или втечняване. Ст. Пиперков и др., ЕИ, 219. При образуване на мъгла, облаци, роса, при допиране на парата до студени предмети водната пара преминава в течно състояние; това явление се нарича кондензация на парата. Физ. IX кл, 1958, 76. При кондензацията на водната пара се образуват облаци и валежи. П. Марков, А (превод), 33. Обратният преход от газообразна в течна или твърда фаза се нарича кондензация. К. Славомиров, Т, 27.
2. Електр. Натрупване на електрическа енергия.
3. Прен. Книж. Сгъстяване, насищане на нещо; кондензиране, концентриране, концентрация. От поетичното настроение поетът преминава към една префинена рефлексия, в която грее силната кондензация на блестящата мисъл. Ив. Карановски, БР, 1930-1931, кн. 4-5, 170. Кондензация на волята.
— От нем. Kondensation или фр. condensation.