КОНДЖ, ко̀нджьт, ко̀нджа, мн. ко̀нджове, м. Диал. Конч. Тоя път между богомолците беше и Бръмбазъков. .. Понякога им се струваше, че и от конджовете на лачените му ботуши се дигат леки светлини. Ст. Чилингиров, ПЖ, 145-146. — Караконджол лови ли се? Тамам доближиш до него, .., той се обърнал на върколак .. Подир малко чуеш до краката ти нещо мяучи. Наведеш се да видиш — нищо. Па затропаш с двата си крака. Сега по конджа на ботушите ти се вие змия. Усещаш я, пък я няма. Ст. Чилингиров, ПЖ, 107.