КО̀НДИК, мн. -ци, м. Остар. Кондика. В своята упората борба срещу чорбаджиите и турската власт копривщенските занаятчии създали еснафските си сдружения и кондиците, по конто се управлявали. По този начин се уреждали отношенията между майсторите, калфите и чираците. П. Теофилов, К, 19.