КОНДЍЛ1 м. Анат. Израстък на кост, (обикн. на тилната или голямата пищялна кост). На тилната кост има широк отвор през който гръбначният мозък се свързва с главния мозък. Отстрани на отвора се наблюдават два израстъка, наречени кондили, посредством които тилната кост се свързва с първия шиен прешлен. Анат. VIII кл, 22. На горния край на голямопищялната кост, .., се наблюдават два израстъка: вътрешен и външен кондил. Ал. Гюровски, АЧ, 140.
— От лат. condylus.
КОНДЍЛ2 м. Остар. и диал. 1. Писалка. „Клал ли си свиня? Ако не си клал, сега ще колиш. Зер вие само кондили можете да държите и с джинове да имате работа, като нашите дервиши. Де да видим сега за друго бива ли те.“ Ем. Станев, А, 216.
2. Молив; калем. И един ден написах .. с моя прост дървен кондил: Звезда Ралица на небето със златно рало оре, / царица Ралица със златен кондил слова реди. Ем. Станев, А, 23.
— От гр. κοντύλι. (Вж. М. Филипова-Байрова, Гръцки заeмки в съврeмeнния български eзик, 1969, 110.)