КОНДЍСВАМ, -аш, несв.; кондѝсам, -аш и кондѝша, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. и диал. 1. Отсядам, спирам се някъде на конак, за да пренощувам или за по-кратко време. Като насън стига до Фенер, .. Тук някъде беше ханът, където кондисват българите джелепи. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 18. — Ахмед паша ми е стар приятел. Кога дойде към нашия край, винаги у дома кондисва. М. Марчевски, П, 7. Заптиите са сговориха и намериха за добре, че случаят е добър да кондишат в някое българско село. З. Стоянов, ЗБВ III, 176. В това време, в цялото село мога да кажа, имаше на скопос само една къща и тя беше дядовата Боева, у когото кондисваха аги, бейове и владици. СбНУ XVIII, 553. — Не сме се виждали, бобайко... — Как ще се видим, като направо в кръчмата кандисваш? Б. Несторов, АР, 129. Дошла е млада дружина, / дошла е и кондисала / на изворова поляна. Нар. пес., СбНУ VI, 80. — Девет години, Тинке ле, джанъм, / на вашто ханче кондисвам — / се ти ма, Тинке, посрящаш / и ми кончето прихващаш! Нар. пес., СбНУ XLVI, 222. Те го не щат в селото, той иска у попови да кондиса. Π. Ρ. Славейков, БП II, 183.
2. Пристигам, идвам. След оранта ще кондиса Великден. Д. Казасов, ВП, 23.
— От тур. konk-mak, kondu.