КОНДЍЦИЯ ж. 1. Спец. Норма, качество, на което трябва да отговаря определена стока според приет договор, стандарт.
2. Ветер. Телесно състояние на селскостопанско животно, което се определя от начина на неговото гледане, хранене и използване. За да получим по-голям брой прасета, ние поддържаме свинете майки в разплодна кондиция. ОП, 449. Работна кондиция. Мършава кондиция.
3. Остар. Условие на договор. Ако законодателната и изпълнителната власт в Румъния не изменят донейде на своите кондиции за продаванието колонистските земи .., то Бесарабия скоро ще запустее. Хр. Ботев, Съч. 1950, 147.
— От нем. Kondition или фр. condition през рус. кондиция.