КОНДУ̀КТОР1 м. 1. Служител по железници, трамваи, автобуси и др., който проверява или издава билети на пътниците и следи за реда по движението. Във вагона влезе кондукторът за проверка на билетите. К. Петканов, В, 244. Метнах се на отминаващия трамвай и докато търсех стотинки .. се извинявах на мърморещия кондуктор „за нарушението на правилата“. Др. Асенов, СВ, 49. Кондукторът, смутен, звъни и каруцата [на трамвая] пак потегли от Шарения мост нататък. Ив. Вазов, Съч. XI, 74. Преди .. до село нямаше рейс, а сега има и кондукторът е жена. И. Петров, НЛ, 130-131. През 1961 г. бяха пуснати в движение първите безшумни трамвайни мотриси. .. Тогава за първи път се въведе обслужването без кондуктор. ВН, 1962, бр. 3253, 2. Трамваен кондуктор. Жп кондуктор.
2. Техник, помощник на инженер. Тя се родила в Сливен и живяла там, докато един пътно-паважен кондуктор, варналия, ѝ завъртял главата. А. Гуляшки, МТС, 284. Реших се, .., прекръстих се три пъти и, да ви пази бог, започнах къща да строя. .. — Ако ти се вижда трудно — казва [инженер Бетонармеев], — ще си вземеш едно техническо лице, един кондуктор строител, който да наблюдава работата. Чудомир, Избр. пр, 142-143.
3. Остар. Воинско звание във флотата на помощник офицер-специалист (в руската армия и флота).
4. Лице, което носи това звание. Към кърмата на крайцера приближи кондукторът Павлов. Д. Добревски, БКН, 21. Тук не можеше да го види кондукторът или подофицерът, нямаше да го изпсува ефрейторът, който иска „да си изкара яда“ .. върху гърба на бъдещия офицер. Д. Добревски, БКН, 13.
— От фр. conducteur прeз нeм. Konductor. — Други (остар.) форми: кондeктьо̀р, кондикто̀р. (Вж. Л. Ванков, Раннитe заeмки от фрeнски в български, ГСУ, ФЗФ, 1966, 163—164.)
КОНДУ̀КТОР2 м. 1. Физ. Част на електрическа машина, която представлява празен цилиндър, служещ за проводник на произведената електрическа енергия. Две изолирани метални плочи се свързват с кондукторите на електростатичната машина и се наелектризират при въртенето ѝ. Физ. X кл, 1965, 170. Гребенът [на електрическата машина] е скачен с два .. цилиндъра, които ся наричат кондуктори. И. Гюзелев, РФ, 362.
2. Техн. Приспособление към металорежеща машина, което направлява режещия инструмент и го центрира и затяга спрямо обработваното изделие. Хидравличните приспособления за направляване на режещия инструмент (кондуктори) се подразделят на .. неподвижни, на подвижни, .., и въртящи се около известна ос. Д. Вълков, X, 211.
3. Прен. Остар. Проводник на някаква идея, мисъл. Екзархията е първият кондуктор, чрез който правителството ще да прокара своята мисъл и екзархията ще да бъде оръдието, чрез което реформаторите ще да унищожат и последнята надежда на българския народ. Хр. Ботев, Съч. 1929, 285.
— От фр. conducteur през рус. кондуктор. — Сп. Читалище, кн. 3, 1870.