КОНЕГЛЕДА̀Ч м. Работник, който гледа коне, грижи се за тях в оборите, пасе ги и пр.; коняр. Събрани бяха наедно петнайсет коне, място нямаше — .., нямаше го и баща му на Личо, конегледача бай Драгни. Н. Нинов, ЕШО, 99. Давидко конегледачът седи отпред с подвити нозе и слуша напева на колелата. Н. Кирилов, ПД, 112. И малко свободно време да имат, ездачите — които са полевъди, а не конегледачи, .., тренират на препятствията, които са си направили в стопанския двор. НС, 1958, бр. 5, 7.