КОНЕГЛЕДА̀ЧКА ж. Жена конегледач; конярка. Конегледачката рине в големия обор, вързала е по цигански забрадката си, краката ѝ са тънки и яки като на ездач. Ц. Лачева, ЛФ, 1963, бр. 32, 1.


Източник: Речник на българския език (онлайн)