КОНЕКРА̀ДСТВО, мн. няма, ср. Крадене на коне. През тия години в цялата страна върлуваше разбойничество и конекрадство. Д. Казасов, ВП, 82. Нощта беше глуха, потайна, черна. Месецът щеше да изгрее късно. Време само за конекрадство. Т. Харманджиев, Р, 175.

— Друга (остар.) форма: конокра̀дство.


Източник: Речник на българския език (онлайн)