КОНЕУКРОТЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който укротява диви или буйни коне. Братята решиха да настанят момчето по-далеко от къщи. Намериха му празно стайче на улица „Русалка“, мобилираха го с една вехта пружина от битпазар и конеукротителят се просълзи от умиление. А. Гуляшки, Л, 346.