КОНЀЧНО нареч. Остар. Книж. Най-после, най-сетне. „Източният въпрос тряба конечно да са реши, особено сега, като са се завзеле за неговото решене народите на Балканския полуостров.“ НБ, 1876, бр. 18, 71. Свети Иларион епископ Меглинский и свети Теофилакт изкорениха и изтребиха конечно ония проклети ереси из Болгария. Хр. Павлович, Ц, 41-42. Това сливание на блъгарите със словените конечно ся свръши, когато в царуванието на Бориса християнската вяра ся въведе в царството. Й. Груев, Лет., 1869, 64.


Източник: Речник на българския език (онлайн)