КОНЗО̀ЛА ж. и (рядко) конзо̀л м. 1. Архит. Подпорка на балкон, корниз и др. До входа на моста се издига стражева кула. От нея тръгват парапетите на венеца, подпрени на бетонни конзоли. З. Сребров, Избр. разк., 224. Живописните еркери и конзоли, старата резба на балкончетата и прозорците, .., пълзящите лози и бръшляни — всичко това разказва, че тук някога е било скътано щастието на еснафа и дребния търговец. Ив. Мирски, ПДЗ, 135. Чрез конзоли по колоните са били закрепени бюстове и статуи, които са придавали на града още по-величествена гледка. В. Дойков, НС, 30.
2. Метално, дървено или пластмасово приспособление, което служи за закрепване на картини, полички, стъклени рафтчета в бюфет и др.
3. Спец. При скрита електрическа инсталация в сграда — цилиндрична кутия, в която завършват монтираните в стената тръби, върху която се поставят електрически ключове или контакти. При скрита [електрическа] уредба прекъсвачите (ключовете) и контактите се поставят в цилиндрични кутии, наречени конзоли. Ел. XI кл, 1965, 41. В скрита инсталация, там, където тръбите излизат за ключ и контакт, се поставят кутии. Наричат се конзоли. Ел. XI кл, 1958, 119-120.
4. Техн. Хоризонтална опора за машинни части или механизми.
— От фр. console. — Друга (остар.) форма: кοнсо̀л, рус.