КОНЍЦИ мн. Диал. Млади кончета. Кони ти са иждребили, / сви коници путоносци. Нар. пес., Т. Панчев, РБЯд, 171.

КО̀НИЦИ мн. Диал. Дрехи, премяна на булка. Ризи коници. Т. Панчев, РБЯд, 171.


Източник: Речник на българския език (онлайн)