КОНЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на конус, конусен; коничен. Казани с коническа форма. Коническо сечение.
2. Който има формата на конус. Вий настигате селото Планиница, кацнало на върховете на два конически хълма. Ал. Константинов, Съч., 100. Попова шапка, най-висока от всички рилски върхове, е конически купен със закръглен връх. Ив. Вазов, Съч. XV, 63. Сред стаята се изправи като на пружина цял целеничък клоун: нацапан с пудра, ухилен, с червен нос и коническа шапка. Й. Йовков, ΒΑΧ, 57.