КО̀НИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Разг. Колко малък. Бае Митар го [Сербезът] посъветва с тези думи: — Разумът треба винаги да върви напред, а езикът да му придържа отдире полите .. Я погледни колкава е главата, що събира мозъка, па виж коничък е при нея езикът. М. Георгиев, Избр. разк., 99. Я виж жена му коничка е, прилича на момиченце.